Progetto "Storia in laboratorio"
"Sezione Studenti e e Cultori della Materia"
Eva Saeva,
bulgara, laureata in Scienze Politiche, frequenta corsi di specializzazione alla Sapienza.
Il suo contributo "Nel cuore del Caucaso" è stato pubblicato nella Rivista "Il Secondo Risorgimento d'Italia", n. 3, 2012 (www.secondorisorgimento.blogspot.com/ o www.secondorisorgimento.it
Situato
al crocevia tra due mondi – quello europeo e quello asiatico, il piccolo paese
dell’Azerbaijan oggi ha un importantissimo ruolo geopolitico e geostrategico.
Dopo la fine della Guerra Fredda l’Azerbaijan è diventato uno dei Paesi con
ruolo chiave per il mondo occidentale visto le sue ricchezze energetiche e
visto che ha appena ottenuto indipendenza. L’ex repubblica sovietica, insieme
agli altri Stati caucasici, appena diventati indipendenti dall’URSS, come la
Georgia e l’Armenia, diventano oggetti di attenzione da parte degli Stati
europei e gli Stati Uniti che vedono nella regione non solo le sue risorse
energetiche, ma appunto la sua importanza strategica – vicino all’appena nata
Federazione Russa e al vecchio conoscente l’Iran. Proprio a causa della sua
posizione geografica, dopo la dichiarazione d’indipendenza dell’Azerbaijan il
30 agosto 1991, nel Paese aumentano gli investimenti esteri soprattutto in
progetti per la costruzione di oleodotti e gasdotti. Ecco perché l’economia del
Paese caucasico ultimamente è una delle economie in rapida crescita.
Politica interna dell’Azerbaijan
Sin
dalla sua indipendenza, l’Azerbaijan è stato accusato di corruzione e
soprattutto di brogli elettorali (l’attuale Presidente è Ilham Aliyev, figlio
del suo predecessore a tale carica – Heydar Aliyev). I media occidentali hanno
sempre criticato il mancato rispetto dei diritti umani e della libertà di
parola sia durante il governo di Aliyev padre, che di Aliyev figlio. Negli
ultimi anni l’Amnesty International si
è occupata di numerosi vittime di imprigionamento in Azerbaijan, tenuti in
carcere perché si sono dichiarati contro il governo di Aliyev. Inoltre, Reporters Without Borders hanno dato al
Paese un bassissimo indice di press
freedom.
Le critiche e le accuse di fallimento della democrazia nel Paese caucasico sono
numerosissime, ma, come vedremo più avanti, non impediscono ai governi
occidentali di cercare di avere buoni rapporti bilaterali e multilaterali con
l’Azerbaijan.
I rapporti bilaterali tra l’Azerbaijan e gli Stati Uniti
Particolarmente
interessanti sono i rapporti bilaterali tra gli USA e il Paese caucasico. Come
è già stato menzionato, i governi e i media occidentali sempre accusano
l’Azerbaijan di mancato rispetto dei diritti umani e di fallimento della
democrazia. Tale fatto però ovviamente non influenza in nessun modo i rapporti
bilaterali tra il colosso americano e l’ex repubblica sovietica. Gli
investimenti americani aumentano ogni anno. Naturalmente, lo scopo degli
statunitensi è di rafforzare la propria posizione soprattutto nei Paesi che
prima della caduta del muro di Berlino facevano parte dell’orbita di influenza
sovietica. È un fatto ovvio per tutti, visto che gli ultimi Stati che sono
stati annessi alla NATO sono o Stati dove prima c’è stato un governo comunista
(come l’Ungheria, la Repubblica Ceca e la Polonia, che hanno firmato il patto
nordatlantico nel 1999; la Bulgaria e la Romania, che sono diventati membri nel
2004 e l’Albania – nel 2009), o ex repubbliche sovietiche (come l’Estonia, la Lettonia
e la Lituania, annesse nel 2004). Come è ben noto, la North Atlantic Treaty Organisation, creata nel 1949, vedeva nel
Patto di Varsavia, firmato nel 1955, il suo principale rivale. Gli Stati membri
del Patto erano appunto l’Unione Sovietica, l’Ungheria, la Polonia, la
Cecoslovacchia, la Bulgaria, la Romania, l’Albania e la Repubblica democratica
tedesca. Basandosi appunto su questi fatti non dobbiamo stupirci del fatto che
gli Stati Uniti cercano sempre di rafforzare la loro influenza anche nella regione
caucasica e soprattutto nell’Azerbaijan. Le enormi quantità di risorse
energetiche di cui dispone la piccola repubblica azera e la sua posizione
strategica nel cuore del Caucaso aumentano ancora di più il desiderio americano
di buoni rapporti bilaterali di tipo economico, militare e commerciale.
Le risorse energetiche azere. Il gioco per la supremazia
tra l’Occidente e il colosso russo
La
ricchezza di gas naturale e di petrolio del Paese azero è nota da decenni,
tanto che durante la seconda guerra mondiale l’Unione sovietica usò petrolio
soprattutto dai territori dell’Azerbaijan. Oggi gli accordi bilaterali tra il
Paese e gli altri Stati trattano nella stragrande maggioranza questioni
relative al rifornimento di risorse energetiche. Parlando dell’Unione sovietica
e quello che è rimasto dopo il suo crollo, appunto la Federazione russa, non
possiamo non evidenziare i rapporti russo-azeri e come Mother Russia guarda ai tentativi dell’Occidente di aumentare la
propria influenza nei suoi vicini di casa. È ovvio che gli sforzi americani ed
europei si contrappongano agli interessi russi. La Federazione Russa non
permetterebbe in nessun modo di non avere più un’influenza nelle sue ex
repubbliche, tanto meno dal suo “ex” nemico – gli Stati Uniti. Tutti e due colossi
cercano di mantenere la posizione nell’area così importante dal punto di vista
geostrategico. Gli americani puntano su progetti di rifornimento di gas
naturale e di petrolio ai loro alleati europei, usando soprattutto le risorse
azere. Non c’è dubbio però che lo scopo è la diversificazione energetica dalla
Russia, visto che attualmente il 40% dell’energia
in Europa deriva dai giacimenti russi. Per gli azeri però è più difficile
stipulare degli accordi con un Paese relativamente sconosciuto come gli USA,
che con uno, come la Russia, con cui condivide un passato comune da tantissimi
anni. Aggiungendo il fatto che i russi faranno tutt’altro che lasciarsi
sfuggire la loro influenza nella regione caucasica, i desideri occidentali per
una presenza permanente nella zona diventano difficilissimi, per non dire
un’illusione.
Sfortunatamente
per gli Stati Uniti i rapporti bilaterali tra l’Azerbaijan e la Russia sembrano
buoni. L’anno scorso il presidente Aliyev ha effettuato
una visita ufficiale a Mosca, incontrando il suo collega russo Medvedev. I due capi di Stato hanno dimostrato che è possibile una
cooperazione tra i loro Paesi. Questa
cooperazione è stata realizzata nel 2012 con l’aumento dell’importazione di gas
azero da parte della Russia, e con la dichiarazione che tale importazione
aumenterà ogni anno.
Il fine dei russi è ovvio: mantenere il proprio monopolio energetico in Europa.
Le
risorse energetiche del Caucaso sono esportate nella loro stragrande
maggioranza verso i Paesi europei. È normale che i Paesi importatori cerchino
dei modi alternativi e maggiormente autonomi per il rifornimento. Così si è
arrivati a sostenere il progetto per l’oleodotto Nabucco,
finanziato dall’Unione Europea con l’appoggio statunitense. I potenziali
fornitori sono l’Iraq, l’Iran (prendendo in considerazione come si stanno
sviluppando i rapporti USA-Iran e quelli UE-Iran però è poco probabile che gli
iraniani faranno parte del progetto), il Turkmenistan e appunto l’Azerbaijan.
Il progetto Nabucco vede come concorrente un altro progetto, finanziato dalla
Gazprom russa e dall’ENI italiana, chiamato South
Stream.
Nonostante la dichiarazione nel 2008 dell’allora vice primo ministro Dmitry
Medvedev, attualmente primo ministro della Federazione russa, che i due
progetti non siano concorrenti e il funzionamento dell’uno non impedirà in
nessun modo il funzionamento dell’altro, i fatti parlano da soli. E più il
tempo passa, si capisce che Nabucco molto probabilmente non sarà realizzato,
visto che uno dei fornitori – l’Azerbaijan, ha stipulato degli accordi di
esportazione delle proprie risorse con la Russia e non potrà più soddisfare le
esigenze dell’oleodotto progettato dagli europei.
Le relazioni bilaterali tra l’Azerbaijan e la Turchia
La
Turchia e l’Azerbaijan hanno sempre avuto buoni rapporti. Nel 1993, durante la
guerra tra azeri e armeni per l’enclave di Nagorno-Karabakh, la Turchia, per
mettere in evidenza la sua posizione riguardo al conflitto, ha chiuso la
propria frontiera con l’Armenia per solidarietà con l’Azerbaijan. Oggi, i due
paesi condividono interessi geopolitici e geostrategici comuni. Nel 2006 è
stato inaugurato l’oleodotto BTC, Baku-Tbilisi-Ceyhan, che fornisce energia dai
giacimenti azeri e tramite il territorio georgiano e quello turco poi fornisce
petrolio all’Europa. Inoltre, il gasdotto BTE, Baku-Tbilisi-Erzurum (chiamato
anche South Caucasus pipeline, o Shah Deniz pipeline, dal nome del
giacimento di gas naturale azero Shah Deniz) è stato completato nel 2007. È
ovvio il fatto che se l’Azerbaijan voglia diventare un esportatore di risorse
energetiche indipendente, cioè di non esportare il
proprio gas naturale nella Russia da dove poi arriverà in Europa, per il Paese
caucasico è importante mantenere buoni rapporti con la Turchia. Non ci sono
dubbi poi che anche alla Turchia convenga mettersi d’accordo con gli azeri su
progetti comuni, visto che in tal modo il ruolo del Paese di Erdogan può
diventare un elemento indispensabile nell’Europa. Solo
entrando come uno stabile fornitore di energia in Europa, la Turchia può
continuare a perseguire i propri desideri di diventare parte dell’Unione
Europea.
I rapporti bilaterali tra l’Azerbaijan e l’Iran
Questi
due Paesi hanno sempre avuto dei rapporti particolari. Oggi la popolazione
dell’Azerbaijan è quasi 9 milioni. In Iran, che ha una popolazione di quasi 75
milioni, c’è una minoranza azera di 18 milioni. La
presenza di minoranze etniche in un Paese devono sempre essere trattate con
estrema attenzione. È un fattore destabilizzante che provoca tanti conflitti e
addirittura guerre, come nel caso del Kosovo per esempio. E quindi è ovvio che
l’Iran e l’Azerbaijan abbiano da sempre avuto relazioni tese. Tali relazioni
ultimamente però sono peggiorate ulteriormente. L’Iran si trova sempre più
solo, sottoposto a isolamento internazionale. L’ex repubblica sovietica sta
dalla parte occidentale per quanto riguarda il
programma nucleare iraniano e il conflitto in Siria. Inoltre, ha buoni rapporti
con l’Israele e gli Stati Uniti. Dunque azeri e iraniani stanno quasi alla
rottura delle relazioni diplomatiche: prima l’Iran ha richiamato il proprio
ambasciatore a Baku e poi l’Azerbaijan - il suo da Teheran. Ma non
solo gli iraniani si sentono offesi da parte degli azeri: i buoni rapporti tra
la repubblica islamica di Ahmadinejad e l’Armenia non piacciono
all’Azerbaijdan, visto il conflitto azero-armeno per il territorio disputato di
Nagorno-Karabakh, che fa parte del Paese di Aliyev, ma che è abitato da una
maggioranza armena. Sul conflitto in Nagorno-Karabakh ci soffermeremo più avanti.
Tornando
un po’ indietro, dove sono esposti i rapporti americano-azeri e i desideri dei
primi di avere una stabile presenza nella regione, non possiamo non fare una
piccola considerazione, inserendo nel quadro anche l’Iran. Oggi, alla luce
degli ultimi eventi in quel quadrante asiatico,
appare necessario per gli USA avere un alleato stabile nella zona. Di nuovo
sulla scena dei giochi politici nel Caucaso compare l’Azerbaijan, confinante a
sud con l’Iran. Estremamente importante è quindi l’alleanza con gli azeri e lo
“schieramento” degli ultimi con gli occidentali in un’eventuale guerra contro l’Iran. Infatti, non è molto
chiaro chi sfrutta chi e chi ne approfitterà di più di questi “rapporti di
amicizia” tra gli USA e l’Azerbaijan. I primi ne hanno bisogno per le risorse
energetiche caucasiche. Aggiungendo il confine comune con il Paese di
Ahmadinejad, l’amicizia tra i due Paesi diventa cruciale. Dall’altra parte ci
sono gli interessi degli azeri: più che altro loro vogliono risolvere il
conflitto con l’Armenia. Bisogna analizzare bene la situazione e decidere di
chi fidarsi: degli USA o della Russia e chi potrebbe svolgere meglio il ruolo
di mediatore. Su questo punto bisogna riflettere bene perché il conflitto in
Nagorno-Karabakh è solo una piccola goccia nel mare di conflitti in questa zona
turbolenta. Decidendo oggi con chi è meglio schierarsi sarà importante domani,
se scoppia una guerra irano-americana. Si deve tenere in mente che in un
eventuale conflitto militare nel Medio Oriente la Russia molto probabilmente si
schiererà con l’Iran con lo scopo di frenare le mire americane ad espandere la
propria influenza in Asia centrale. A tal punto l’Azerbaijan potrebbe
permettersi si essere un nemico al colosso euroasiatico? O di rimanere neutrale
(poco probabile, vista la sua posizione)? O di essere nemico al mondo
occidentale? Questo punto è ancora incerto, ma basandosi sulla storia, sulle
relazioni bilaterali e multilaterali che riguardono il Caucaso, sembra
abbastanza inimmaginabile che l’Azerbaijan si possa schierare contro la Russia,
anche se con la Russia c’è l’Iran. Resta da vedere...
Nagorno-Karabakh
Il
conflitto azero-armeno per il territorio di Nagorno-Karabakh risale anche prima
dell’annessione dei due Paesi da parte dell’Unione sovietica negli anni venti
del secolo scorso. Durante il periodo sovietico la tensione non è mai cessata.
Poco dopo il crollo del colosso eurasiatico e le dichiarazioni di indipendenza
dell’Armenia e dell’Azerbaijan, nel 1990 e nel 1991 rispettivamente, il
conflitto si inasprì ulteriormente. Il mondo occidentale prese la decisione di
un intervento pacifico per la risoluzione della crisi, creando in seno all’OSCE
il Gruppo di Minsk, composto da delegazioni italiane, francesi, americane e
russe. La guerra finì nel 1994, ma la situazione non cambiò tanto. Anche oggi
quasi il 20% del territorio dell’Azerbaijan è sotto occupazione. Facendo un
piccolo riferimento giuridico, si capisce bene che tale occupazione e l’uso
della forza con lo scopo di cambiare i confini violano numerose convenzioni
internazionali al riguardo e soprattutto
l’Atto finale di Helsinki, gli articoli della Carta delle Nazioni Unite e le
decisioni dell’OSCE. Nel 1993 il Consiglio di Sicurezza dell’ONU ha adottato 4
risoluzioni per cessate il fuoco, ma gli armeni non si sono ritirati. L’ultima
risoluzione del 2008 di nuovo non ha avuto effetto e la situazione non è
migliorata. Sin dal 1994 il territorio di Nagorno-Karabakh e l’Azerbaijan
rimangono in una sorta di pace armata. Armeni e azeri non accettano nessuna
decisione presa a livello internazionale: il Processo di Praga non cambiò
niente, tanto meno i Principi di Madrid che chiedevano un ritiro delle truppe
armene, un rientro di popolazione azera nel territorio disputato e un invio di
osservatori internazionali. L’anno scorso anche l’allora Presidente della
Federazione russa Medvedev ha provato a migliorare la situazione, cercando un
compromesso tra i due Paesi. Nessuna delle due parti però è scesa a
compromessi, anche se le pressioni internazionali per una risoluzione pacifica
erano fortissime.
Il
problema di Nagorno-Karabakh è molto difficile da risolvere. Visto che nessuna
delle due parti vuole scendere a compromessi la situazione si aggrava sempre di
più. Aggiungendo che né l’Azerbaijan, né l’Armenia accettano le decisioni
internazionali, appare evidente che il conflitto non sarà risolto nel prossimo
futuro. Come potrebbe essere risolta una controversia in cui tutti e due parti
hanno ragione? Potrebbe la diplomazia svolgere la sua finalità: di risolvere una
crisi prima che si arrivi ad un conflitto armato? Finora non ci è riuscita. E
poco probabile che ci riuscirà anche nel futuro considerando l’assoluta
mancanza di volontà di cooperazione di entrambi i Paesi.
È
importante aggiungere che il conflitto nel territorio azero è lontano
dall’essere considerato solamente locale, solamente relativo alla minoranza
armena in Azerbaijan oppure relativo al mancato rispetto delle norme del
diritto internazionale da parte dell’Armenia. La situazione è molto più complicata.
Parliamo di nuovo appunto dei soliti fattori che caratterizzano l’area
caucasica: risorse energetiche, ruolo geopolitico e geostrategico
importantissimi, giochi politici di supremazia nella regione (non solo da parte
dei Paesi caucasici, ma da parte anche delle potenze mondiali, che cercano
sempre di più un’influenza maggiore).
Partendo dalla questione energetica,
appare opportuno dire la posizione della Russia nei confronti del conflitto.
All’inizio Mosca appoggiava Baku. Ultimamente però si è dichiarata
“sostenitrice” di Yerevan. Perché? Forse perché negli ultimi anni l’Azerbaijan
si è orientato verso una politica filo-occidentale? Forse il ruolo della
religione è un fattore cruciale? L’Azerbaijan è un Paese islamico (in
Azerbaijan non esiste una religione di Stato e ci sono minoranze cristiane ed
ebree, ma comunque l’87% della popolazione è musulmana) e
l’Armenia è un Paese di maggioranza ortodossa. Se il primo “vince” la “guerra”
contro l’Armenia cristiana, un Paese islamico avrà la supremazia in una regione
cosi importante come il Caucaso. La Russia potrebbe permettere
un’”islamizzazione” della regione? Ci sono troppe incognite sul perché Mosca ha
cambiato decisione, ma dobbiamo comunque inserire in queste considerazioni
anche le questioni energetiche. Potrebbero essere i due oleodotti BTC e BTE,
progettati e finanziati dagli americani e dai britannici, un motivo per cui
Mosca ha terminato l’”appoggio” agli azeri? L’ultimo fatto non appare
probabile, visto il fatto che i rapporti commerciali russo-azeri
sull’esportazione di energia sono migliorati nel 2012, come già esposto prima.
Non
possiamo non parlare anche del ruolo della Turchia nella regione. Dopo le
polemiche sul negato riconoscimento del genocidio armeno durante la Prima guerra mondiale da parte
dei turchi, appare evidente che nel conflitto armeno-azero la Turchia appoggia
i suoi fratelli di religione con i quali condivide anche un passato comune.
Un’eventuale “perdita” della “guerra” da parte degli azeri significherebbe per
Ankara perdere la propria influenza nel Caucaso.
Conclusione
L’Azerbaijan,
il crocevia tra due mondi. Un Paese di contrasti e di controversie. Un Paese di
ricchezze energetiche e scena dei giochi politici. Un Paese piccolo, ma di
estrema importanza che tutti vogliono al proprio fianco.
Chi vincerà la “guerra” per la supremazia a ovest del Mar Caspio? Chi vincerà
“il cuore del Caucaso”? Resta solo da vedere…
- versione
Originale in lingua Bulgara.
В
сърцето на Кавказ
Ева
Саева
През вековете
територията, на която днес се намира Азербайджан, е била част от световни
колоси като Персийската, Османската и Руската империи. Намиращ се на кръстопътя
между два свята, Европейския и Азиатския, днес Азербайджан има много важна
геополитическа и геостратегическа роля. След края на Студената война и
разпадането на Съветския съюз, държавата се оказва с ключова роля за Западния
свят поради находищата си на природен газ и петрол. Току що постигнали своята
независимост, Кавказките страни Азербайджан, Грузия и Армения, стават обект на
внимание от страна на Европейските държави и САЩ, които виждат в този регион не
само енергийното му богатство, но и геостратегическата му позиция – близко до
новопоявилата се Руска федерация и до стария познайник Иран. Именно поради
географската му позиция, след обявяването на независимост на 30 август 1991, в
Азербайджан се увеличават многократно чуждестранните инвестиции, най-вече в
проекти за строене на газопроводи и нефтопроводи. Към днешна дата Кавказката
държава е една от страните с най-бързо развиваща се икономика.
Вътрешна политика на Азербайджан
За корупция и
измами по време на изборите в Азербайджан се говори още от както държавата е
независима (настоящият президент Илхам Алиев е син на предшественика си на този
пост Гейдар Алиев).
Западните правителства непрестанно критикуват неспазването на човешките права и
липсата на свобода на словото,както по времето на управлението на Алиев баща,
така и на Алиев син. В последните години AmnestyInternationalсе
сблъсква с много случаи на арести в Азербайджан на хора, които открито са се
обявили против правителството на Алиев. Като се добави и че според ReportersWithoutBordersстраната
заема една от последните позиции на pressfreedom,
е очевидно, че критикитеи обвиненията за форма на управление, далеч от
демократичната, са много. Но, както ще стане ясно по-надолу, тези критики не
пречат на Западните държави да търсят все повече и повече развитие на добрите
двустранни и многостранни отношения с Кавказката държава.
Двустранните отношения Азербайджан - САЩ
Доста интересни
са отношенията между САЩ и бившата съветска република. Както беше вече
посочено, Запада подлага на постоянни критики начина на управление в
Азербайджан. Това очевидно не пречи на добрите отношения между САЩ и Кавказката
държава. Американските инвестиции се увеличават с всяка изминала година.
Разбира се, както и на много други места, целта на северноамериканския колос е
да увеличи своето влияние най-вече в държавите, които до преди години са
попадали в сферата на съветско влияние. Този факт е очевиден за всички, съдейки
по това, че последните страни, присъединили се към НАТО, са или държави, където
до преди години е имало комунистическо управление (като Унгария, Чехия и Полша,
присъединили се към Северноатлантическия пакт през 1999; България и Румъния,
станали членки през 2004; Албания - през 2009), или бивши съветски републики
(като Естония, Литва и Латвия, присъединили се през 2004). А както е добре
известно, създадената през 1949 година организация, намира своя най-върл
противник в лицето на страните от Варшавския договор, подписан през 1955.
Негови членки са именно СССР, Унгария, Полша, Чехословакия, България, Румъния,
Албания и ГДР. Имайки в предвид тези факти, не бива да се учудваме, че САЩ се
стремят и към добри отношения с Азербайджан. Огромните количества енергийни
ресурси, с които разполага бившата съветска република и стратегическата й
позиция в сърцето на Кавказ, спомагат още повече за желанието от страна на
американците за поддържане на добри двустранни, икономически, военни и търговски
отношения.
Азербайджанските енергийни ресурси. Играта на
надмощие между Запада и Руския колос
Днес
двустранните договори между Кавказката държава и другите държави са най-вече
свързани с енергийния сектор. Находищата на природен газ и петрол в Азербайджан
са известни от десетилетия. По време на Втората световна война Съветския съюз
ползва енергийни ресурси най-вече от азербайджанските. Говорейки за СССР, и
това, което е останало след края му -Руската федерация, не може да не
споменемруско-азербайджанските отношения и как Майка Русия гледа на опитите на
САЩ и на Европейските държави да увеличат
влиянието си в тази зона с много важно геополитическо значение. Руският колос
не би позволил по никакъв начин да загуби влиянието си в своите бивши
републики, още по-малко от своя бивш съперник от Студената война САЩ. Двете
сили се стремят към стабилно присъствие в този така важен геополитически
регион. Американците разработват проекти и сключват договори за износ на
ресурси към техните европейски съюзници,използвайки именно азербайджанските
ресурси. Несъмнено целта едиверсификация на доставките за Европа, съдейки по
факта, че понастоящем 40% от енергията, която Европа използва, идва от Русия.
Но е далеч по-трудно да преговаряш със сравнително непознат нов съюзник, от
колкото с някого, с когото споделяш общо минало. Като се добави и фактът, че
Русия няма лесно да позволи западно влияние в околностите си, задачата на
американците и европейските им съюзници за стабилно присъствие в зоната става
все по-трудна.
За съжаление на
САЩ, двустранните отношения между Азербайджан и Русия изглеждат добри. За това
свидетелства миналогодишното посещение на президента Алиев в Москва, където
двамата държавни глави – Алиев и Медведев - демонстрират, че е възможно
сътрудничество между държавите им.
То се реализира с увеличаване на вноса на азербайджански газ в Русия в началото
на 2012, с уговорката, че ще продължи да се увеличава с всяка изминала година.
Целта на руснаците е ясна: запазване на енергийния си монопол в Европа.
Кавказкият газ в
голямата си част отива в Европа и е нормално държавите вносителки да
предприемат стратегически действия за набавянето му(най-вече независими от
Русия). Така се стига до проекта Набуко,
проектиран и финансиран от Европейския съюз и САЩ, чиито потенциални снабдители
на енергия са Иран (имайки в предвид как се развиват отношенията Иран-САЩ в
последно време, е малко вероятно персийците да се включат в проекта), Ирак,
Туркменистан иестествено Азербайджан. Конкурентен проект на Набуко е Южен поток,
проектиран от Руската Газпром и италианската ЕНИ, който ще внася сибирски газ
на Стария континент. И въпреки изявлението през 2008 година на тогавашния
заместник министър-председател, днес министър-председател, Дмитрий Медведев, че
двата проекта не са конкурентни и че функционирането на единия не би попречило
на функционирането на другия,
фактите говорятсами по себе си. А с минаването на времето, вероятността Набуко
реално да бъде пуснат в употреба става все по-малка и по-малка, взимайки в
предвид факта, че един от главните снабдители – Азербайджан,има двустранни
договори за износ за своите енергийни ресурси с Русия и по този начин няма да
може да достигне нужното количество кубически метри природен газ за
снабдяването на Набуко.
Двустранните отношения между Азербайджан и Турция
Азербайджан и
Турция винаги са имали добри отношения. През 1993, по време на войната между
азербайджанци и арменци за спорната зона на Нагорни-Карабах, Турция затваря
своята граница с Арменияв знак на солидарност към азерските братя, изразявайки
по този начин позицията си по въпроса. Към днешна дата двете мюсюлмански
държави имат общи геополитически и геостратегически интереси. През 2006 е
пуснат в действиепетролопровода BTC (Baku-Tbilisi-Ceyhan), който минава през
азербайджанската, грузинската и турската територии и снабдява Европа с
азербайджански газ. Друг общ проект между двете държави егазопровода BTE (Baku-Tbilisi-Erzurum, познат още като SouthCaucasuspipelineили ShahDenizpipeline, от името
на азербайджанското находище на природен газ Шах Дениз), и той завършен и
действащ от 2007. Очевидно е, че ако Азербайджан иска да стане независим
износител на енергия (а не да изнася само за Русия, от където после кавказкият
газ ще дойде в Европа), за страната е от изключително важно значение
поддържането на добри двустранни отношения с Турция. Разбира се, за южната ни
съседка също е важно да договаря общи проекти с Азербайджан, след като това е
един от начините, чрез които Анкара може да реализира амбициите си да
стане незаменим елемент в Европейската
политика. Само като една стабилна вносителка на енергия, Турция може да
продължи да се стреми към влизане в Европейския съюз.
Двустранните отношения между Азербайджан и Иран
Тези две държави
винаги са имали много интересни двустранни отношения. Днес населението на Кавказката
държава е почти 9 милиона. В Иран, чието население наброява почти 75 милиона,
има „малцинствена група“ от 18 милиона азербайджанци.
Присъствието на малцинства в дадена държава е проблем, който винаги трябва да
се третира много внимателно. В много случаи това е дестабилизиращ фактор, който
провокира конфликти, а понякога даже и войни, както в случая с Косово
например.Следователно отношенията между Иран и бившата съветска република
обяснимо са обтегнати. В последно време обаче тези отношения се влошават още
повече.Азербайджан е на страната на Запада по отношение на иранската ядрена
програма и на конфликта в Сирия. Освен това има и добри отношения с Израел и
САЩ. С всеки изминал ден Иран губи съюзници, подложен на изолиране от
международната общност. Баку и Техеран са на границата на скъсване на
дипломатическите отношения: през май месец 2012 първо Иран отзовава посланика
си в Баку; следва и съответното отзоваване на азербайджанския посланик в
Техеран.
Но не само иранците се чувстват обидени от страна на кавказците: добрите
взаимоотношения между персийци и арменци притесняват, и то не малко,
Азербайджан, особено що се отнася до Нагорни-Карабах, територия, населявана от
арменци, но в границите на Азербайджан. Конфликта в Нагорни-Карабах ще бъде
разгледан по-надолу.
Връщайки се
малко по-нагоре в статията, където се описани американо-азербайджанските
отношения и желанието на първите да установят стабилно присъствие в региона, не
можем да не обърнем внимание и на елемента Иран и неговата роля в тази зона на
политически игри. В светлината на последните събития
в този турболентен регион, е повече от очевидно, че Щатите се нуждаят от
стабилен съюзник там. Този съюзник е Азербайджан, който отново влиза в ролята
на съществен фактор, без чието присъствие играта за политическо надмощие няма
да е същата, поради това, че е граничещ с Иран на юг.За Западния свят е жизнено
важно да имат на своя страна Азербайджан, ако в крайна сметка се стигне до
война в персийските земи. Всъщност, не е ясно кой кого използва повече и кой ще
бъде по-облагодетелстван от тези „приятелски“ отношения между американци и
азербайджанци. Първите имат нужда от кавказките енергийни ресурси. Като добавим
и общата граница с държавата на Ахмадинеджад, това приятелство е от ключово
значение за тях. От друга страна, бившата съветска република също има интерес
да се „съюзи“ със северноамериканския колос, най-вече що се отнася до
решаването на проблема сАрмения.Положението трябва да бъде анализирано много
внимателно, защото е от съществено значение на кого ще се доверят и с кого би
било по-изгодно да се съюзят азербайджанците: със САЩ или с Русия. Кой би бил
по-добър посредник за решаването на арменско-азербайджанския конфликт, датиращ
от 20 години вече? Ситуацията е много деликатка и трябва да бъде разгледана
много добре, защото конфликтът в Нагорни-Карабах всъщност е само една малка
капка в морето от конфликти, игри за политическо надмощие и преследване на
интереси в този нестабилен азиатски квадрант. Решавайки днес с кого е по-добре
да се съюзят азербайджанците, ще е важно утре, в една евентуална война
Иран-САЩ. Трябва да добавим и факта, че в един военен конфликт в „задния й
двор“, Русия много вероятно би решила да бъде на страната на Иран с цел да спре
желанията на Запада да увеличи влиянието си в региона. В такъв случай би ли
могъл Азербайджан да си позволи да е „враг“ на евроазиатския колос? Или да
остане неутрален (малко вероятно, имайки в предвид географското му положение)?
Или да бъде „враг“ на Запада? Какво ще реши малката Кавказка държава, чието
приятелство искат всички, е неясно все още.Но, базирайки се на фактите от
историята, на двустранните и многостранни отношения, които имат държавите от
региона, не изглежда вероятно Азербайджан да се обяви срещу Русия, въпреки
факта, че с Русия е Иран. Остава да видим...
Нагорни-Карабах
Армено-азербайджанският
конфликт за територията на Нагорни-Карабах датира още от преди двете Кавказки
държави да станат част от Съветския съюз през двадесетте години на миналия век.
По времето на СССР, напрежението между двете републики не намалява. Малко след
разпадането на евроазиатския колос и обявяването на независимост на Армения и
Азербайджан, през 1990 и 1991 респективно, конфликтът се влошава още повече.
Западният свят решава да се намеси и по мирен начин да спомогне за решаването му,
създавайки в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
Групата на Минск, в която участват френски, италиански, американски и руски
представители. Войната реално свършва през 1994, но положението не се променя
особено. Днес около 20% от азербайджанската територия е окупирана. Правейки
малка юридическа справка, е ясно, че окупацията и използването на военни сили с
цел промяна на границите на дадена държава, нарушават много международни
конвенции, като например Договора от Хелзинки, Статута на ООН и решенията на
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. През 1993 Съветът за
сигурност на ООН приема 4 резолюции за прекратяване на огъня, но арменците така
и не се оттеглят. През 2008 поредната резолюция не постига никакъв ефект и
ситуацията не се подобрява. Още от 1994 Армения и Азербайджан са в нещо като
„въоръжен мир“. И нито една от двете държави не приема решенията, взети на
международно ниво: Процесът в Прага не помага, нито Мадридските принципи, които
заставятоттеглянето на арменските войски, връщане на азербайджанско население в
Нагорни-Карабах и изпращането на международни наблюдателиinloco. Миналата година руският
президент Медведев също прави опит за решаване на кризата, предлагайки
компромисен вариант и за двете държави. Нито Азербайджан, нито Армения обаче
искат да направят компромис, въпреки силния международен натиск за мирно
решение на конфликта.
Очевидно
е, че проблема в Нагорни-Карабах е много трудно разрешим. Нежеланието за
сътрудничество и от двете страни още повече усложнява ситуацията. Предвид
факта, че нито арменците, нито азербайджанците приемат решенията на
международната общност, излизане от кризата в близкото бъдеще изглежда малко
вероятна. Как може да бъде решен един проблем, в който и двете страни имат право?
Би ли могло изкуството на дипломацията да успее да предотврати допълнително
влошаване на кавказкия конфликт? До този момент дипломатическите методи не са
постигнали много. Малко вероятно е и да постигнат, имайки в предвид липсата на
каквото и да е било желание от страна на Баку и Ереван за сътрудничество.
Говорейки
за Нагорни-Карабах е важно да се добави, че сериозносттана конфликта далеч не е
само на местно ниво, нито отнасяща се само до арменската малцинствена група в
Азербайджан, нито само до липсата на спазване на нормите на международното
право от страна на Армения. Положението е далеч по-сложно. Говорим, разбира се,
за обичайните фактори, които характеризират Кавказ: енергийни ресурси,
изключително важни геополитическа и геостратегическа роли, политически игри за
надмощие в региона не само от страна на Кавказките държави, но най-вече на
световните сили, които търсят все повече и повече влияние.
Започвайки
от енергийния въпрос е важно да се спомене и позицията на Русия по отношение на
конфликта в Нагорни-Карабах. В началото Моска е на страната на Баку. Но към
днешна дата позицията е различна: покрепя Ереван. Защо? Може би защото в
последно време, както беше споменато по-горе, Азербайджан се преориентира към
прозападнаполитика? Може ли ролята, която играе религията също е важна?
Азербайджан е ислямска държава (реално в Азербайджан не съществува официална
религия и има голям брой християни и евреи. Въпреки това, 87% от населението
проповядва исляма);
докато в Армения мнозинството от почти 73% са ортодоксални християни.
Ако азербайдажците „победят“ във „войната“ с Християнска Армения, една ислямска
държава ще имапревъзходството в така важен регион като Кавказкия. Дали Русия би
позволила подобно „ислямизиране“ на зоната? Има много неяснота по въпроса защо
Руската федерация сменя позицията си. Добавяйки и енергийните ресурси, може би двата гореспоменати
вече действащи проекта за снабдяване на енергия към Европа BTC и BTE, финансирани от европейци и
американци, са един от мотивите поради които Москва спира да подкрепя Баку?
Този факт изглежда малко вероятен, имайки в предвид споменатите вече
руско-азербайджански договори за износ на петрол и природен газ.
Ролята
на Турция в регионасъщо е важнода се спомене. След полемиките за отказа на
признаване на арменския геноцид по време на Първата световна война от страна на
турците, очевидно е Турция кого подкрепя: братята си по религия, с които
споделят общо минало. Евентуална азербайджанска „загуба“ на „войната“ би
значело за Анкара загуба на влиянието си в Кавказкия регион.
Заключение
Азербайджан, кръстопът между два свята. Страна на контрасти и
противоречия. Страна с огромно енергийно богатство и сцена на политически игри.
Малка страна, но от изключително важно значение, която всички искат за съюзник.
Кой ще спечели „войната“ за надмощие на запад от Каспийско море? Кой ще спечели
„сърцето на Кавказ“? Остава само да видим...
Reuters, UPDATE 2-Russia
wins Hungary for South Stream gas project, 25 февруари 2008.
.jpg)
.jpg)
%20-%20Copia.jpg)
